9.12.2007 г., 11:42 ч.

Тихичко ме обичаш... 

  Поезия
5.0 / 12
1074 0 26
Аз не зная какво да ти кажа.
Да блесна с... какво? Не знам.
Нямам вече какво да покажа,
не остана какво да ти дам.
Думи, пориви, излияния
все раздавах на кредит,
а най-трудните разстояния
запазих за тебе...
И отново без въпроси
ти ми връщаш "онова" момиче...
И ме прегръщаш. И ме топлиш.
И тихичко ме обичаш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Предложения
  • Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
  • Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...
  • В руините на мъничко селце, под сянката на стогодишен орех, прегърбена, с набръчкано лице, тъжеше ма...

Още произведения »