Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като безкрайната синева на небето.
Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация