Тихо!
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се...
ВЪВ МЕН!
Тихо!
Не събаряй олтара на горите,
където се венчаят с изминалия ден.
Скръбта им не прекъсвай, не трий с ръка сълзите.
Те трепват и се стичат... и смърт натруват...
В МЕН!