В одаята днес
е много тихо.
Баба чака вест
и е някак лихо.
Мигар не знае
тя, майка стара,
че куче щом не лае
и викач през дувара
не я зове по име
и този ден
без вест ще мине
и ще е тихо.
А в малката й соба
в очакване -
молитвено към бога
кунки сплита,
тихо нещо си мълви,
все навън е
вперила добри очи...
И е много тихо.
© Людмила Данова Всички права запазени