Тихо пристанище няма.
И тих пристан не можеш да бъдеш.
Природата ти е такава -
наопаки дрехите ти са обърнати.
Да те затворя не мога
между думите на устните ми обрулени.
Тъжно е сам да ходиш
по разбития пристан на сърцето ми.
P.S. Моля те, спри да бягаш от мен -
разранени са вече нозете ми.
© Елени Алексиду Всички права запазени