Обзе ме тихото безвремие...

Забравих болката за малко,

пак запях!...

И плахо поглед мек,

изпълнен със копнение,

отправих към небесното - изкусно изрисувано платно...

Усетих, че отново виждам и го осъзнавам,

усетих, че усещам, но и че не спя,

че сетивата ми са живи, че са будни...

А си мислех, че заспиват...

... И заспивам аз със тях...

Приятно безвремие...

Кратко безвремие...

Събудих се!...

Отново спах...

В съня се будех,

но заспивах в тъмното съвремие...

... Полека ме унасяше сънят...