Намусено, времето в синьо тече,
на капки мигът ми се смее.
Напук и обратно във мене е, че
безгрижна душата ми пее.
Учуден, дъждът напористо вали,
сърдит върху ми се лее.
Чадъра си свалям, какво пък, нали
щастливо сърцето ми пее.
Със ярост дъждът на талази крещи,
завихря се, стене, беснее.
Понеже, обаче или може би –
танцувам и всичко в мен пее.