Понякога във мене настъпва тишина,
понякога забравям,
че звуци има по света.
Дали не съм достигнала случайно
на времето до мъдростта.
Спокойствието като ласка
прегръща моята душа.
Да се усмихвам мога,
да бъда щедра и добра.
Очите ми - са чиста, изворна вода,
по-тиха, по-желана от всичко друго на света.
© Елена Бързева Всички права запазени