Тихо и бавно хлопна вратата.
Остана само тишината.
Озърнах се, видях самотата.
Така ли се случва в живота?
Ще се оправя, обещавам!
Но едва ли това те вълнува.
От утре вече, на ново започвам,
ще се боря сама, както и тогава.
Та аз имам толкова красиви неща.
Спомени от прекраснатна ни любов.
Мигове изпълнени с много обич,
а сърцето богато с чудесни мечти.