s-7 (Сиян Ривери)
19 25
12.03.2010 г., 10:36 ч.

Тишина 

  Поезия
640 0 3

Напред в тишината - карам Ви да продължите,

взирам се в думите си и подбирам само онези - добрите,

дните ни са шумни, нощите - безсънни,

а когато сме будни, улиците - пълни,

бездънни гърлата, ревнали неистово,

нервите опънати, нивото им е рисково,

но ето плавно падат децибелите.

Въздухът, слънцето, облаците - белите.

Мислите, целите, сега чуваш тишината...

тя шепне думи плавно като водата

в бистрия, чистия, планинския поток,

там се ражда онзи лирически пророк.

Не, не за мен, а за тишината говорих.

До тази истина стигнах, докато с нея мълчаливо спорих.

Лек порив на вятъра погъделичка сетивата,

хората сме малки, като върха на иглата,

с която закърпваме пробойните в егото си.

Чудя се, научихме ли нещо от игото си,

което наложил е шумът,

а аз харесвам шумата есенна преди снежната покривка

и за всички, които поискаха, нека чуят моята усмивка!

 

© Сиян Ривери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??