Тишината е безметежна,
тишината е отчайващо всепроникваща,
тишината е точно същата,
както преди съзиданието...
Само стрелките на часовника
тихо отмерват
всяка секунда страдание...
Сякаш... стоя в огромна куха кутия,
в която кънти
всяка секунда мълчание...
Сякаш светът е спрял да се върти
и се е превърнал в отрязък
от филмова лента,
запечатал завинаги
самотата и несподелеността
на желанието...
© Ивайла Славова Всички права запазени