Мечтая си
да ме повикаш...
Едва, едва –
на малко име.
Ще литна
бързокрила
като птица,
при тебе
на часа
ще стигна.
Ала просторът
все така
мълчи...
И тихо е,
и пусто е...
Самотно е!
Вили Димитрова
10. 11. 2012 г.
© Вили Димитрова Всички права запазени