6.03.2015 г., 23:24 ч.

Тишина... 

  Поезия
831 0 4
В такива мигове на тишина
живота своя кротко преосмислям.
Не са ми нужни ничии слова.
И ничия подкрепа не изисквам.
Не ми е нужна ласката, която
до вчера правеше деня ми светъл.
Тази ласка, същата, която
звучеше като песен на щурчета.
Не са ми нужни толкова неща.
А толкова ги исках преди време.
Животът нищичко от теб не завеща.
Мислите превърнаха се в бреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Кутулева Всички права запазени

Предложения
: ??:??