Търпеливо чакам да ми позвъниш!
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един,
но от знаци често не разбирам.
Сам недей, а двама да мълчим,
дори когато трудно те избирам.
Утеха няма в празните слова,
не искаш да се мъчиш да говориш.
Колко струва тази тишина,
която се опитваш да пребориш?
Близостта боли жестоко и шепти,
но може тя безмълвно да опива.
В трепет, бездиханен ме вземи!
Обещавам да съм мълчалива!
03-05-2016
© Десислава Вълова Всички права запазени