Тишина

27.07.2018 г., 23:24 ч.

Поезия

243 2 1

Разтопена тишина

ме прегръща и не смея

даже капчица вина

предпазливо да разлея.

Под клепачите горчи

и мълчи далечината.

Има ли нощта очи,

непогалени от вятъра?

Скривам гордост и сълзѝ

във завоя ляв на юли.

Сънно лятото пълзи

детски спомени обуло.

А край мене... тишина.

Разтопена и сребриста.

Кротка болчица една

ме събаря. И пречиства.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.