Колко тих е светът...
Няма грижи и няма умора.
Сякаш някъде в дългия път
има знак "Забранено за хора"
Колко тих е светът.
Само двама сме, аз и тъгата.
Знам, че идва дори и часът
да изчезне и тя сред мъглата.
Колко тих е светът.
Даже своите стъпки не чувам.
Всичко спира, дори и мигът,
а мечти във безкрая сънувам.
Колко тих е светът.
Самотата е вятър в листата
и в небето звездите мълчат.
Няма свети сребриста луната.
Колко тих е светът.
Тишината е част от душата.
Там останала тленната плът
търси всеки ден Светлината.
Колко тих е светът...
© Гедеон Всички права запазени