Fabiana (Галя Николова)
216 821
22.02.2005 г., 17:38 ч.

Тишина 

  Поезия
730 0 5
Сгъстена тишината
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара,
пепелникът ми прелива,
мислех си ще ги откажа,
защо ли все така се мамя.
Една безкрайна нощ
наднича през стъклата.
Вятърът е уморен
и вече спи, навярно
сгушен под липата.
Дори и кучето пазач,
отдавна примирило се
с наперения котарак, кротува.
Перфектна тишина,
разстила се като зараза,
а аз не знам боли ме от самота
или изпивам я с наслада.
Хладилникът започна
монотонно да жужи,
сякаш за да ми припомни,
че съм още жива.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От тишина даже ...боли Галя!Докоснах се до нещо хубаво!
  • Благодаря Ели! Радвам се, много си мила!
  • Благодаря ви!
  • Невероятно е! Перфектна тишина... Жуженето на хладилника. И може би ударите на собственото ти сърце, които доказват, че те има и чувстваш...
  • Познато чувство Фабиана за цигарите, тишината ...
    Нека сме живи и кека ни го напомня всеки звук...
Предложения
: ??:??