Затворено отдавна,
пианото мълчи...
свидетел ням сега е
на огнени искри...
Застанал си до него,
поглъщаш ме с очи...
в сърцето ми пленено
тиха музика звучи...
Вкопчваме се жадно
в този кратък миг...
и след нежните акорди
извисява сластен вик...
Бурно, истинско и страстно...
с жест единствен на блаженство
става толкова прекрасно...
тишина след съвършенство!
© Ани Атанасова Всички права запазени