Тишината блести над потока,
оглушал от въздишки и смут.
Търси своята вярна посока
посребреният вятър от студ.
Той се лута по пътища стари,
търси нечия скрита следа,
а душата му – глас от олтара,
се превръща в сълза на дъжда.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Всички права запазени