Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор,
говорят си кучета съседи, през оградата.
Дори овошките, седнали в големия двор,
да споделят, за тях това е наградата.
А само човекът мълчи, главата навежда,
сякаш крив му е целия свят.
В тишината живее и няма надежда,
вижда навсякъде черния цвят.
Лято е, тихо може да бъде през зимата,
а сега нека говорим и се посмеем.
Слънцето с нас е, щом няма въглен в камината,
хора сме, и затова ще живеем.
Явор Перфанов
10.07.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени