Тишината на умиращото всичко
Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война.
Жената до мен казва,
че ме е обича.
Това, най-вероятно е прекрасно.
Не зная какво да й кажа.
Тихо е.
Всичкото ми не е свикнало.
То се нуждае от онзи шум,
от всички улични псувни.
Трябва да види всички онези еднокраки просяци,
тъжните баби,
продаващи цветя в краката ти.
Цветя,които ти идва да стъпчеш,
защото ти пречат да минеш!
Защото ти пречат да бързаш към кръчмата...
Тихо е.
Трябва нещо да се случи,
иначе ще полудея!
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени