Познавам тишината ти.
И теб познавам.
Само с поглед виждам,
когато ти тежи.
В такива мигове и аз
със тебе страдам,
но широко се усмихвам,
да не видиш ти.
Докосвам те приятелски,
съчувствам,
и мога дълго с теб
да помълча.
Не са ми нужни думи –
зная как се чувстваш,
достатъчна е само тази
тишина.
14.01.2013 г.
© Сияна Георгиева Всички права запазени