То беше дъжд, то беше чудо
То беше дъжд през таз година.
Във селото валя през ден!
Това е главната причина
да съм в нехайство обвинен!
Не мога да погледна двора,
той целият е във треви.
И срам ме е щом дойдат хора,
от яд ми иде да рева!
И за капак, не спря през юли...
И джунглата ни завладя.
Макар и с гумени цървули,
не можех да се противя!
И семето, от мен посято,
от кишата ни залиня.
Вилняха гъбички туй лято.
Надеждата ни отъня!
О, нямаше какво да правим.
Остана само да търпим
На Господа да се оставим,
по-малко „зимно”, да варим!
04.09.2014г. Драгойно
© Христо Славов Всички права запазени