Семенце постави вятъра в дланта ми -
малко, черно, лъскаво зрънце.
Донесе го ненадейно, не зная откъде -
може би е прелетяло дори море…
Стоплих го с усмивка и думи нежни,
посях го в плодородна почва от мечти.
Поливам го със сълзите си копнежни.
Дали скоро то ще поникне и разцъфти?
Какво ли от него ще порасне -
красиво цвете или бодилче, може би…
И така да е, радва ме - то е мое!
Вятърът ми го дари.