Душата ми за теб гори,
отново искам да сме двама,
винаги ще те обичам теб дори...
когато в живота ми те няма.
Няма те, това е... ще приема,
но чувствата към теб, не мога да ги скрия,
ти си моята любов голяма
и от мислите си, няма как да те изтрия.
Тръгна си, отиде си от мен,
не ме обичаш и разбирам,
но аз ще те обичам до последният си ден
и болката и мъката в сърцето ще събирам.
Ти си моята любов и мъка
ти моето, тъй тежко бреме,
ще те пазя винаги в сърцето тука
и болката не може никой да я вземе.
Само ти любов ще я отнемеш,
ако пак при мене се завърнеш,
болката и мъката от мен ще вземеш
и радостта в живота ми ще върнеш.
Без теб не мога, тихо плача,
боли ме много, не отричам
и въпреки, че аз за тебе нищичко не знача,
аз пазя те в сърцето си и те обичам.
Ти си моята любов голяма,
колко те обичам, сметка си не даваш
и въпреки, че теб до мен те няма,
завинаги в сърцето ми оставаш!
© Виктория Йолова Всички права запазени
Несподелената любов е мъчилка, да се примириш с нея е присъда..