В тоалетната сама когато си,
вземи любимата си книга
и чети, мисли, чети...
Тъкмо там прекрасни мисли си родила.
Забрави луксозни мезонети,
кресла и столове ти забрави.
Онази муза... на поета,
е в тоалетната... сама когато си.
И спри да вярваш на това, което пишеш!
Тя - истината, е в сърцето ти, нали...
Останалото е мастило в листи...
От тоалетната... сама когато си.
Тя - истината, е в сърцето ти, нали...
а ако си до глупост искрен в писаниците си, какво правим?
кенефът ми е едно от любимите места
стихът ти обаче много, много не се е получил
извинявай за вмешателството ми и че ще си позволя да напиша следващите думи... страх те е ... опитваш да се самоиронизираш и да избягаш от писането (като - дар, съдба, проклятие) ... не си наясно със себе си още... звуча ти като мноо вещ и с дългогодишен опит... ма.. както се казва - не питай старило, а патило... минал съм през тоя етап... и познай кво стана... кой победи... аз(като човек който наистина мрази поезията) или писането...
е, при всеки е различно