30.11.2010 г., 19:29 ч.

Точно сега 

  Поезия » Любовна
704 0 7

Мокро нослето… И устните пърхащи
като криле на врабче.
Ей, съвземи се… Нещо не бъркаш ли…
Глупаво
 старо момче.

 

(Недялко Йорданов)



Точно сега. Съм до тебе. Нецелуната.

И косите ми са разпуснати.

Плачеща бяла върба. Без дъжд.

А е есен. Вятърът нервно

заравя си пръстите

през пролуките

на възрастта.

Някога, някъде

ще поискаш да ме целунеш

с устните на есента,

да ме погалиш

с топлината на жълти листа.

Есен е. Бързай!

Преди да е паднал снегът.

Точно сега. Съм до тебе.

Нецелуната.

Топла.

И есенно вкусна.

Като зряла смокиня.

Глупаво старо момче!

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??