Спомняш ли си стария икарус,
на връщане от плажа на Сарафово
и дланите ми галещи изгарящо...
простено ни е, бяхме толкоз млади.
Помниш ли притихналите улици,
телата ни притиснати и тръпнещи,
но не от бриза носещ утрото,
а от копнежа във сърцата ни?
Спомняш ли си моста ,,свършващ в нищото,,
започващ от пързалките на пясъка
и как загледани в безкрайното,
си мислехме, че вечно ще сме заедно? ...