Когато звездите избягат
от чудното синьо небе,
когато мечтите докоснат
със обич пак твойто сърце,
тогава по пътища светли
душата ми търси те пак,
тогава със теб мълчаливи
откриваме в чувствата знак.
Тогава аз зная отново,
че мислиш си само за мен.
Тогава със чудното слово
се ражда и новият ден.
Тогава те искам, желая
далечен и близък и мил!
Любов по-голяма не зная,
със нея нас Бог е дарил.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени