Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ
по бащино и майчино му време.
Тогава, сякаш зидали са се сами,
а тези тук – не! Дявол да ги вземе!
Засмя се под мустак мигът
и тръгна другиму да свети.
Просторен е на думите светът.
Бездомните валят ги дъждовете.