Регина (Радост Даскалова)
374 1425
26.11.2014 г., 19:29 ч.

Тогава, когато 

  Поезия
867 0 7

Запази ми местенце до тебе.

Ще си против, но тръгвам сега.

Имам нужда да съм си потребна.

Имам нужда да бъда сама.


Като вирус в кръвта ми, донесъл

само болка и много тъга,

като болест, отнейде привнесен,

като удар от силна ръка -

ти ми сряза задълго крилете,

ти донесе несладките дни

и остави ми белег до белег -

беше лош, беше трудно простим.


И когато в пустинния пясък,

на безлистната моя душа,

плъпне първият нежен израстък

и започнат да никнат цветя,

ще се върна. До теб ще приседна,

ще живея без никакъв страх,

а очите ми пак ще прогледнат

и ще бъда пак цялата грях.


Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??