Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...
Той е фантазия от красиви лъжи,
в синьото на очите му губя си силите
и крилете ми падат без кръв, без сълзи
и се откривам сред люляк и ириси...
Той ме втечнява и с твърда ръка
вмъква се в мен, в русото на косите ми,
после ме грабва - парченце луна
и отново хлътва в очите ми... ...