В очите му виждам любов,
лъч изгрял в тъмнината.
В сърцето му пламъче игриво,
озарява ми душата.
Той е моята слънчева утрин,
в прегръдка топла скрита.
Той е моята лунна соната,
тъй влюбена и чиста.
Моята чакана пролет , след мразовитата зима.
Моето безкрайно лято , волно като птица.
Той е моята скала, опора в тъмнината.
Моите криле , реещи се в небесата.
Моето спасение от самотата.
Моята любов крилата!
© Еленка Гишина Всички права запазени