Той не пише любовни писма
и не праща цветя с куриери,
не ме хваща дори за ръка
и стрелките случайно са спрели
във мига, в който само с очи
го обливам със мисли горещи;
не разбирам, когато мълчи
ще ли той ме покани на среща.
И какво, че навънка вали,
а в душата за лято се стягам!
Той е там, в онзи ъгъл стои,
безприсъствено, в мрака на стаята.
© Павлина Гатева Всички права запазени