Срещнали се двама
по пътеката засмяна.
Той безжалостния песимист,
тя най-радостния оптимист.
-Здравей! Денят е тъй прекрасен!
-От този облак ставам мрачен.
-И слънцето играе си с лъчите.
-То само пречи ми в очите.
-Какви ухания чудесни!
-Мирише ми на жива плесен.
-Какви вълшебни планини!
-Пълно с розови бодли.
-А ти чудесен си слушател!
-Но винаги съм лош мечтател.
-Ти само нежно усмихни се!
-Нима е просто да си искрен?
-Бъди това което искаш!
-Да съм твой приятел ... искам.
© Дочка Г Всички права запазени