Anita765 (Ани Монева)
296 11763
18.10.2009 г., 16:21 ч.

Той има си куче 

  Поезия
994 0 25

Той е там. Облечен е дрипаво.

Накуцва тъжно с левия крак.

Има си куче. То пък е рижаво.

Скитник с лице, пропито от прах.

 

Снощи по тъмно имаше улица,

до късно вървя и брои ù листата,

с последните купи си сливова

и почна във нея да дави тъгата.

 

Не плака, само измисли си дом,

стъкми си легло на някаква пейка,

и удави после последния стон,

погали си кучето и тихо си легна.

 

Сънува маса с покривка и стол,

паница с ухаеща, пареща супа

и се усмихваше, сякаш на свой,

с усмивка, която иглеждаше къса.

 

А кучето гледаше с влажни очи

и толкова искаше да му каже,

че някога имал е светли мечти,

а днес ще осъмне пак на паважа.

 

Замълча и се сви на кравайче,

да можеше топло да го прегърне.

Дъждът засълзя. Кучето знаеше,

треперят сълзите, докато съмне.

 

Той е там. Облечен е дрипаво.

Накуцва тъжно с левия крак.

Има си куче. То пък е рижаво.

Скитник с лице, пропито от прах.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??