Отдавна Той ме е отвлякъл!
Обсебил и превзел - от раз,
ах, богатир ли, северен витяз,
в някакъв светъл спектакъл?!

Премина Пролет, най-скандално
през лятото отвлечена аз бях,
сред юлски аромат сакрално
докрай да бъда вярна се кълнях!

... и ето, в здрача сив на есен
под дюлята сме в′ вечер лунна.
Зашепна пролетната песен
и пламенно ме той целуна!


"... всяка пролет чакам така
да протегне топла ръка..."