Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
13.08.2019 г., 8:27 ч.

Той не остана 

  Поезия
715 6 9

Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...

 

Още се крия стаила мечти
в дланите мъжки на дяволска сила.
Разум – иглата в шевица лети
път към сърцето невинно открила.

 

Боднала с устрем воала свещен,
скъсах цвета си на бяла девица.
Свети през раната път озарен –
ясно начало за силна орлица.

 

Нека кървят непосилни лъчи!!!
Първият грях от любов е белязан.
Ярко изгрява във детски очи 
бъдният ден от срама ненаказан...

 

Спомен ще шепне за разум – игла,
в час на присъда любовно взривена.
Той не остана... Аз бих ли могла
обич за двама да пазя във мене!?...

 

Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??