22.08.2008 г., 14:24 ч.

Той те измести... 

  Поезия » Любовна
774 0 3
В лято жадно
по брега се скитах,
ала беше хладно
и на глас запитах:

Греша ли, боже,
щом сърцето ми изстина?
С него повече не може.
Друг е в моята градина.

Той ми сее семената.
Друг ми гледа цветовете.
Той ми стъпва по росата.
Онзи гледа да не вехна.

Той си казва със захлас:
"Ах, цветята ми красиви!",
но виждах вече аз,
не идва той да ме полива.

Онзи веч е градинаря,
зорко пази ми листата,
жарко слънце да не ги попари,
или есента с отрова златна.

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??