Една каишка вълк не може да удържи -

окови са му сложени – окови…

И колкото повече с оковите се бори-

толкова повече шиповете стоманени

във тялото му се забиват…

Изпиват те неговата сила…

Оставят го без дъх…

А, той беше волен…

Той беше господар на цялата гора…

Сега безсилен е – звяр във клетка и окови,

които впримчили са волната му,

жадуваща за свобода душа.

И само спомените ще го топлят-

спомен за вятър и дъхава трева,

спомен за луната и скалата,

и за вълчицата, с която тичаха в нощта.

Но оковите са тежки –

пречупили са силната воля на вълка…

В погледа му само уплахата прозира

и безнадеждност, че няма вече свобода…

Една каишка вълк не може да удържи…

01-11-2018 год.