А толкова е тихо във очите ми,
когато стъпките ти отшумяват,
тъгата ми отново се разплита
във гърлото... и ме ограбва.
И толкова боли на зазоряване,
когато се събуждам с дъх за нежност,
а моята ръка осиротяла е,
захвърлена във чуждата небрежност.
И твоята любов е само толкова,
за миг е всичко, после си отива,
и ти си всичко... с вкус на спомен,
от който пак дъхът ми спира...