Толкова бе силно, по-силно бе от нас,

                                   беше много силна любовта ни,

                                   пред бури безкрайно силно беше щастие,

                                   трепетна принцеса бе деня ни.

                                   Много бяха силни, целувките звънят,

                                   бяха свещи огромни и звънящи,

                                   лебеди в езеро бяха всеки път,

                                   славеи с песни пленяващи кръжащи. 

                                   Колко бяха силни, прегръдките мълчат,

                                   прегръдките в любов са мълчащи и искрящи,

                                   светеща, усмихна звезда с тях дъхът,

                                   трепереща, безкрайно вълнуваща изящност.

                                   Влюбване и всичко по-силно бе от нас,

                                   толкова е силно, думите не са нужни,

                                   силен, безпощаден и много жаден час,

                                   ранихме се, намразихме се, днес сме си чужди.

                                   Любовта бе толкова по-силна от нас,

                                   превъзходна и ни превъзхожда,

                                   но умира тя, тръгва си завчас

                                   щом всеки почне нещо да го гложди.

                                   Безсилна на омразата тя направи път,

                                   носи омраза мълчание подло,

                                   студено и измръзнало пръстче е денят,

                                   чужди и далечни по улицата ходим.

                                   Днеска тази улицата страшно ни дели,

                                   а гледаше ни как сме се събрали,

                                   прегръдката се спука и толкова боли,

                                   омразата от всички по-силна е разбра ли.

                                   22.10.19