Толкова е тихо,
само аз натрапчиво се питам
„Има ли с какво
да ме запомниш?“
Дали със експанзивната ми веселост,
с умерения тон,
или с тъгата,
която винаги е в моите очи;
или с незабелязаното ми присъствие,
неангажираща,
по-често мълчалива;
или
безгрижна,
разсеяно бъбрива.
И аз не знам.
А може би
да ме запомниш,
нещо няма да достигне.
И все пак
кой знае?
Може би ...
© Даниела Петракиева Всички права запазени