Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми
страшна бездна, поглъщаща жадно усмивка и стон.
Нека дойдат пернатите, литнали в тъжните есени,
да си свият гнездо в моя ден - техен пролетен дом.
Уморих се от думи и хора. Изпратете ми птиците -
неизменно щастливи и свободни от грях и вина,
да отпият светена вода - ручей, скрит под ресниците,
жадно чака да чуе волна песен на пъстри ята.
Имам толкова много любов, чак в излишък за хората,
задушава се в мен, търси път да излезе навън.
Чрез гласчето на славей и чрез гордата мощ на кондорите,
нека топло прегърне нечий кратък, безрадостен сън.
© Вики Всички права запазени