10.12.2014 г., 7:43 ч.

Толкова съм твоя 

  Поезия » Любовна
650 0 4

Толкова съм твоя

 

Сподавена мъгла... бягащи картини, зов в съня
... стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина,
тайна мисъл съм... в твоите шепи съм сама тъга, 
грешната, различната, желаната, обичната жена.

 

Сричаш ме в безкрайност... любовта боли,
в съня ти бродя безпосочно... и страстта горчи,
непозната, толкова и твоя... сън в жадни очи,
загръщаш ме в себе си няма... тъгата пълзи.

 

С блянове вятърни бродя в нечуто мълчание,
до полуда живея те в миг... не търси ме в покаяние,
с прелитащи ята, южно вливам се в сънно дихание...
Изгрева бледо прозира през нощното ухание.

 

Бягащи стъпки в съня се препъват в деня,
в утрото ти ще приседна и мене ще ти подаря,
приютила те в себе си ще бъда твоята съдба, 
врекла се до лудост в обич и тъга.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Кръстина!
  • Уникална поетична изповед, сътворена много талантливо, посветена на вълшебството на любовта!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Мисана!
  • "Сподавена мъгла...стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина...
    тайна мисъл съм...грешната, различната...жена...Сричаш ме в безкрайност...С блянове вятърни бродя в нечуто мълчание...
    с прелитащи ята, южно вливам се в сънно дихание...
    в утрото ти ще приседна и мене ще ти подаря...
    врекла се до лудост в обич и тъга."

    ОКО на този силен поетичния текст, състоящо се от ярки и запаметяващи се образи-находки. Голям финес съзирам тук на една много чувствителна душа, която е наясно с Тайната на любовта.

    Поздравление, Ванина!
Предложения
: ??:??