Morgana (Ди)
188 202
25.03.2008 г., 16:27 ч.

Толкова въздишки 

  Поезия
583 0 5
В навечерието на ония пролетни въздишки,
от разлюбените вехти клони,
претръпваш ли пред мемоара от капризни нишки,
от въздуха раздран, когато спомени се ронят...

... и когато вечер сънят не те спохожда,
защото вратата остро се затръшва...
Когато музата се връща от разходка,
като песен за надежда, де в ушите ти се пръсва...

Претръпваш ли, когато в утрото се луташ,
защото уморил си се от вечерните клетви.
Кажи ми, трудно ли се вмъкваш
в уставите на изповеди, дето не са верни?

И често ли се случва да се лъжеш?
А ти знаеш ли как да вярваш на лъжи?
Аз научих се да съм безкрупулна и тъжна...
когато пръсваха се от въздишки толкова мечти.

А ти знаеш ли, че истината е цялостна обида,
когато вярвал си в хиляди огледала...
И знаеш ли после, че всичко двойно ще се взима,
от сляпа вяра в чужди, (не)праведни дела...

Защото ти не знаеш аз къде съм ходила,
когато ти се луташе из оня свят...
И не знаеш колко пъти съм се молила
да ме спасиш от тебе... и от своя ад.

И вечер колко съм претръпвала от твоите въздишки,
не знаеш как със светините съм спорила,
че ти си изтъкан от лъжливи нишки,
като вятъра, който попътен е на кораба...

Не искам и да знаеш, че някога ме имаше.
Не си струва да ме търсиш под липите.
Толкова въздишки има неподминати.
Толкоз свещи негорели палят се сред дните...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??