ТОМ И РОЗАТА
Том посял бе като млад
розичка подбрана,
но окапа нежен цвят,
сал бодил остана.
Щом поглежда през стобор
в двора на съседа,
с ненаситен, жаден взор
цветенцата гледа.
„Боже, как ги не видях
колко са порасли!
В първа младост що проспах,
втора ще навакса.”
Но го сепва глас сърдит:
„Страсти и привички
в тебе плачат за юзди,
градинар в кавички.”
Том с достойнство казва: “Храст
шипков вместо тебе
трябваше да сея аз,
че е по-потребен –
мармалад и чай би дал,
без да ме тормози.
С теб е като да съм ял
конфитюр от рози.
Тъй е, розо, ален цвят,
глезена, превзета.
Ще попреча, и с инат,
в мен да мре естета.”
© Владимир Костов Всички права запазени
Стилът ти е неподражаем, Влад. възхищавам ти се!