Безкрайна обич в тебе ми прости,
че спрях внезапно в сън да те обичам.
Сега ме носиш в своите мечти
и само в дъжд от спомен се разлистваш.
Пък аз не мога вече да летя -
да вдишам в миг любовната ти струя.
И пак да милвам нощните цветя,
на твоето небе да се любувам.
Безкрайна обич в тебе ми прости,
че спрях внезапно в сън да те обичам.
Така ме пазиш в топлите сълзи,
които просто няма да утихнат!