Подтиска ме лошото време

и това изящество на прозореца,

което до утре ще се разтопи.

Студът го нарисува с кристали -

твоите притворени очи,

дългите ти къдрици

и снежна пелерина дори.

Посипана със скреж цялата

там ли ще останеш?

Смразяваш ме, въображаема?

Навсякъде виждам 

само теб, разбери?

В сърцето си пазя още

топлината  за двама ни...

Търся вина у себе си,

но не открих...

Ти пожела свободата си...

Налудувай се

и се върни!