Тропосвам мъглите на тънко -
малко студени и тъжни,
за всички сами понеделници
в затихнали думи на гънки.
Измореното време - смутено
минава по студените дни,
и забързано малко поглеждаме
към топлите срещи преди.
Търсим да чуем и думите
казани извън прозаично,
да разкъсат мъглите на сивото
и по - топло днес да е всичко.
Не спирам да пиша история
в, която цъфтяха липите,
и люляци правиха в нощите
лилавия фон на мечтите.
Пренесени в зимната приказка
в топлия чай на раздумка,
студеното време наплиска-
да зашием в разделите тънкото!
© Елеонора Крушева Всички права запазени